Виена, и по специално Кунстфорум отбелязват 28-годишнината от смъртта на Кики Когелник.
Кунстфорумът се превърна в специално място в австрийската столица, което по непретенциозен начин презентира творци, които все още могат да ни провокират.
Когелник приживе не бе съгласна да я причисляват към поп-арта, и както отбелязва и кураторката на тази изложба „Това е все едно да я набуташ в чекмедже“.
Кики Когелник е роден в Грац през 1935 г. и умира от рак през 1997 г. във Виена. Едва 19-годишна тя записва да учи в Академията за изящни изкуства в австрийската столица. Тя развива много широк хоризонт – да пътува из Европа, да се развива в САЩ, където 26-годишна вече твори в Ню Йорк.
Докато е в Австрия, тя се причислява към творческия кръг на художници към които спадат големи имена като Arnulf Rainer, Maria Lassnig, подкрепени от свещеник Ото Мауер, който се явява техен меценат и колекционер. Той поддържа галерията Свети Стефан, близо до прочутата катедрала в самото сърце на града.
Интересно е, че тя започва с абстракционизма, ориентира се по поп-арта, и разширява своя спектър с обекти и скулптури от стъкло, керамика и метал. Тя превръща в скулптури дори бомби.
Когелник като пророк едва ли не предвижда по художествен начин, че един ден ще имаме хендита. И дава своя коментар, че нашата личност едва ли не можем да я обличаме и събличаме като дреха.
Заглавието на изложбата й е взето от нейна картина от 1972 г. Това е най-голямата нейна ретроспективна изложба, наречена Сега му е времето!(Now Is the Time ), която ще бъде показана в три европейски града.
Защо да се посети тази изложба?
Ще откриете много жизнен аспект на Кики Когелник, която до последния си момент открива нови начини да се изразява като творец. И сравнена с Андри Уорхол, при нея нямаше „изсъхване“ на креативността. Тя нито се опита да се изживява като институция, нито да бъде (постоянно) в медиите.
Австрийската художника минава през Aкадемия, където учи професията и успява в кариерата си да се освободи от оковите на този академизъм.
През 1993 г. тя получава диагнозата рак. Една година по-късно тя рисува свой, много известен портрет с бледни бои, и въпреки, че продължава да се бори, губи битката с рака през 1998 г.
Светлана Желева
Десислав Паяков
