С нейното творчество и изяви може да се запознаете чрез нейния сайт www. silva-ge.com.
Г-жо Генова, каква бе за Вас 2026 г. в професионален план? Държите да правите заедно с австрийските си колеги повече общи изложби, както във Виена, така и в София, и в Пловдив. Това форма на колегиалност ли е или на взаимно вдъхновение?
- За мен 2026 година е една турболентна, изпълнена с все образни емоции и изяви година, започнала с интернационална изложба във Виена Kunst für die Freiheit. През април с австрийските колеги от Съюза на австрийските художници бяхме в Япония - две седмици продължи изложбата ни в Токио, където бяхме рекламирани в Токийския справочник на галериите. Имаше концерт японска музика в галерията при закриването.
Аз участвам вече трета година в изложби там и съм щастлива да опозная тази страна не само като турист. След това имахме удоволствието с японските колеги да открием съвместна изложба във Виена в галерия Lichtraum (на Сония и Паул Сиблик) в първи район. Междувременно с колеги от различни държави открихме и изложба в Египетския културен институт във Виена.
Лятото също бе изпълнено с емоции в България. По покана на Градската художествена галерия в Пловдив с ръководител Красимир Линков имахме възможност да представим модерните тенденции на австрийското изкуство: 14 австрийски художници гостувахме цял месец с творбите си в най-голямата й зала с много висока посещаемост, с уъркшоп и много позитивни отзиви в пресата.За мен беше гордост да участвам в групата, както и възможност да покажа на колегите как високо професионално се работи с известната пловдивска галерия. Всички бяха очаровани и отново с удоволствие биха посетили България.
Участвах и по покана на известния български художник и преподавател Николай Томов в пленер в Брацигово с международни художници, а после в галерия Резонанс (Пловдив) бяха показани творбите от пленера. Участвах в изложба и в гр. Оряхово (родния град на майка ми). Андрей Чапразов (вуйчо), Марин Върбанов , Дико Илиев имат музеи, както и Градският музей пази паметта на града. Прекрасният родолюбец и галерист Нейчо Савчев, който от години прави международни пленери и изложби в галерията Савчеви в центъра на града, ме покани и аз с радост бях там.
Преди дни открихме изложба във Виена с австрийската художничка Тoня Кос (Tonia Kos) в галерия АРТ&DESIGN VRTALA (Andreas-Hofer-Straße 14), наречена "Емоции“, която ще продължи до 5.11. 2026, и в последния ден от 17.30 ч. ще има закриване с дискусия с нас, двете художнички.
Вие сте член на Австрийския съюз на художниците. Това промени ли някак усещането Ви за принадлежност към гилдията?
- За мен всяка среща с творци от различни държави е вдъхновение и възможност за нов поглед към света. Изкуството няма граници - красотата и добротата - също. Нека само отворим очи и сърца, и душата ще поеме хубавото. От всички държави като поточета, реки, (винаги в движение) се вливаме в безбрежния океан на визуалното изкуство, за да носим по свой неповторим начин красотата на този свят. Това, че съм в Съюза на австрийските художници, разбира се, че ме прави принадлежаща към тази гилдия, но и много отговорна за нивото на изявите ми и съвместните ни проекти. Това не изключва участието ми в други групи и международни проекти извън съюза. Отворена съм за всякакви инспирации.
Представете последната Ви изложба, която се откри на 28.10 и се закрива на 5.11. 2026 във Виена.
- Последната изложба с колежката Тоня Кос беше така професионално и задълбочено представена от проф. Улрих Гансерт (на сн.) на откриването, че всичко, което мога да коментирам сега, ще е неудачно.
Какво Ви впечатли най-много в културата на Австрия през 90-те години, когато пристигнахте ? А сега?
- Културата на Австрия е в постоянно движение и надграждане, и е добре подкрепяна от държавата. Цени се както традицията, така и се дава път на новото. Само да имаш идеи.
Имаше ли го този момент - преди да сте искала да се потопите повече в австрийското, западното светоусещане, а сега да се отваряте повече за българското... Връщане към корените има ли при вас?
- Връщане към корените- не, защото те са в мен и се гордея с тях.
Липсва ли Ви театъра, и как той се отрази на изграждането Ви като художник?
- Театърът не ми липсва. Той съчетава в себе си освен актьорско майсторство -текст, музика, танц и сценография. Те са общи струни на един инструмент и не ги деля. Това е потребност по различен начин да изразиш себе си най добре в различен етап от живота - всичко е движение. Търсене на начина и посоката, и още по-добре как да изразиш и усъвършенстваш себе си.
Зашо избрахте живописта като начин на изразяване?
- Не само живописта може да ме води по пътя, а също скулптора и инсталации.. Зависи какво искам да внуша и да насоча хората. Различните техники ме привличат с възможността да се доближа и да покажа красотата на нашия свят. Но трябва да знаем, че ние сме отговорни да пазим и почитаме нашата планета. Тя очаква нашите грижи.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
