sanusetsalvus.com

Събота, Окт 31 2026

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

©Личен архив

Трябва да дадем повече гласност на българите в Ирландия и на всичко, което те правят

Първо интервю на Гергана Милчева, главен редактор на блога "БГ Хроники" в Ирландия за нашия сайт.

Вместо визитка: Казвам се Гергана Милчева, и съм родена в овощната градина на България, Кюстендил.

Израснала сред учители математици, инженери, няма друг начин, освен да завършиш Професионална математическа гимназия, с профил математика. След което се насочих към Информационните технологии в университета. И моята кариера започна като Софтуерен инженер по качеството в България.

Г-жо Милчева, защо заминахте за Ирландия? Какво Ви направи най-силно впечатление на Изумрудения остров при пристигането Ви?

- Заминаването ми за Ирландия беше малко неочаквано. През 2014 година, компанията за която работех в България обяви съкращения, и аз останах без работа. Когато почнах да търся работа, започнах да разглеждам възможността за работа в чужбина. И така една ирландкса фирма търсеща специалист в една определена сфера, видя моята автобиография, и ме поканиха на интервю в Ирландия. Когато пристигнах в Дъблин, не знаех дали ще получа работа, предстояха ми 2 дни с интервюта. Когато се срещнах с хората от фирмата, някак всичко си дойде на мястото.

Подходът по който се проведе интервюто, разговорите и всичко около работата бяха това което исках. Те ме спечелиха с това, че бяха открити, не се слагаха никаква бариера между мен и тях.

Ирландците знаят много добре как да накарат човек да разказва, знаят и много добре как да слушат. Точно това и с това ме грабнаха най-много. След което решението да замина и да остана в Дъблин, Ирландия не беше много трудно.

Какво знаехте преди това за Дъблин? С какво го свързвате?

- Всъщност, Ирландия присъстваше в живота ми, още когато бях в България. Във фирмата в която работех, имаше двама ирландци, с които работех.

Грония (Grainne), с която работихме заедно по един проект, която беше и нашата учителка по английски, ни разказваше за едно омагьосани места в Ирландия. За леприкорните, за едни прекрасни зелени земи, където може да се загубиш, за хората, които ще се притекат да ти помогнат, ако имаш нужда от помощ, за Атлантика, за малките улички по които може да видиш бели пухкави овчици. И с тези разкази, някак си, аз се влюбих в Ирландия още преди да съм живяла в тази държава.

Когато пристигнах в Ирландия, мога да кажа, че беше точно това, което беше от разказите. И за хората, и за природата, всичко. Е, може би, не ми бяха казали за ветровете и бурите, които Ирландия има, особено през зимата. Но и това е част от чара на Изумрудения остров.

В момента в Ирландия основната ми работа е да ръководя екип от софтуерни инженери в националната авиолиния на Ирландия. В останала част от времето ми, помагам на българската общност тук в Ирландия за организацията на определени събития - театри, концерти, представяне на книги и други дейности. А в момента съм ангажирана и с изграждането на информационният блог “БГ Хроники”. Бих искала този блог да може да помогне да все повече българи които имат нужда от информация.

Как живее българската общност в Ирландия? Къде е най-многобройна, в кои отрасли е заета? Добре интегрирана ли е българската общност?

- Остров Ирландия е доста интересно място. На тази малка територия има 2 държави: Република Ирландия и Северна Ирландия, която е част от Обединеното Кралство.

Българите живеят в различни части на Република Ирландия – в Дъблин, Корк, Лимерик, Шанън, Туламор, Голуей и на много други места. По данни от Българското посолство българите в Ирландия са между 8000-10000.

Ирландия е известна като Силиконовата долина на Европа, тъй като почти всички големи ИТ компании са ситуирани основните си центрове тук в Ирландия. И голяма част от българите тук са хора работещи в такива компании -Google, Facebook/Meta, Amazon и други. Има българи, свързани с медицината, фармацията, стоителството. Да не забравяме и хората, които работят по фермите. Все пак в Ирландия доста голяма част от индустрията е свързана с фермерството.

Връзката между БЪлгария и Ирландия по отношение на образователните програми съществува. Има прекрасни български преподаватели в тукашните университети, които са изключително уважавани.

Тази година се проведе Академичната лекция „Българското Априлско въстание от 1876 г. и ирландското Великденско въстание от 1916 г. – паралели и контрасти над сто (и петдесет) години по-късно“.Лектор беше д-р Божил Христов от Катедрата по руски и славянски изследвания към Тринити колидж. Тази среща предизвика голям интерес не само от българска страна, но и доста ирландци посетиха лекцията. С това искам да кажа, че България е място за което Ирландците биха искали да научат повече. България е като малко съкровище, което все още не е напълно изучено. Но мисля, че ако продължим да показваме и представяме България в различни области, все повече ще се заинтересуват ирландците.

По отношение на интеграцията, българите в Ирландия до голяма степен са намерили своето място в обществото. Много от нас живеят тук от години, работят, създават семейства, отглеждат децата си и участват активно в живота на страната. В същото време поддържаме връзката си с България, с езика и с културата си. За мен интеграцията не означава да забравиш откъде идваш, а да можеш да бъдеш част от обществото, в което живееш, без да губиш собствената си идентичност.

Именно затова смятам, че българските училища, културните събития и инициативите на общността са толкова важни. Те помагат на децата ни да запазят езика си, а на всички нас – да поддържаме връзката помежду си и с България.

Защо решихте да се занивамате с журналистика и да създадеш информационния блог "БГ Хроники"?

-Всичко се случи съвсем случайно. Започна, когато се включих в организацията на български събития тук, в Ирландия. Когато пристигнах, културният живот на българската общност беше доста ограничен. Започнах да се интересувам какво биха искали да виждат българите тук и какви събития биха ги събрали. Когато видях колко много им липсват българските театрални постановки, концерти и срещи с български творци, започнах да мисля какво още можем да организираме.

Постепенно осъзнах и нещо друго – в България почти не се знаеше какво се случва с българите в Ирландия. Повечето културни събития и инициативи, за които научавахме, бяха свързани с Великобритания. Ако искахве да посетим български театър или концерт, често трябваше да пътуваме до Лондон, Манчестър или друг град във Великобритания.

Тогава разбрах, че трябва да дадем повече гласност на българите в Ирландия и на всичко, което те правят.

Тук има прекрасни българи, които работят с много желание за популяризирането на българската култура сред местните. Организират събития, представят български традиции и създават възможности за срещи между двете общности. Но често информацията за тези инициативи остава само в рамките на определени групи.

Българската общност в социалните мрежи е организирана в различни групи, където се споделя много информация. Но тя невинаги достига до всички. Има хора, които не използват социалните мрежи, други търсят информация само по определени теми и така част от важните новини просто остават незабелязани.

Същото се случва и с информацията от посолството, както и с новините от българските и ирландските медии. Не винаги всичко важно достига до хората, за които е предназначено.

Така, след един разговор с посланик Ваня Андреева-Малакова, стигнахме до идеята, че е време да създадем едно място, на което тази информация да бъде събрана и достъпна за българите в Ирландия. Така се роди идеята за „БГ Хроники“.

Основната ни цел е да съберем на едно място полезна, актуална и проверена информация – за услугите, институциите, събитията и възможностите, от които българите в Ирландия имат нужда. В социалните мрежи всеки може да публикува информация, да рекламира или да споделя новини, но невинаги е ясно доколко те са достоверни. За нас е важно информацията в „БГ Хроники“ да бъде проверявана, защото носим отговорност пред хората, които ни се доверяват.

Имаме и много идеи за развитието на медията. Искаме да изградим връзки с български медии и общности в други държави – например в Австрия и Виена, за да разказваме не само за българите в Ирландия, но и за сънародниците ни по света, за техните истории, постижения и инициативи. Предстои ни и работа по мобилна версия на сайта.

За мен най-важното е българите в Ирландия да бъдат чути. Да се разказва за тях, за техните успехи, за трудностите им, за инициативите им и за всичко, което създават тук. Защото зад всяка общност стоят хора и техните истории заслужават да бъдат разказани.

Как ирландците гледат на България, с какво я свързват?А ние, българите с какво свързваме с Ирландия, освен Джеймс Джойс, Гинес бирата...

- За много ирландци България е позната най-вече като туристическа дестинация. Когато стане дума за България, често я свързват с морето, Слънчев бряг, планините и ски курортите като Банско. Има и ирландци, които притежават имоти в България или прекарват част от годината там.

Разбира се, има и хора, за които България все още е сравнително непозната страна. Тепърва имаме какво да покажем на ирландското общество – не само красивата си природа и туристическите си дестинации, но и културата, историята, традициите, музиката и постиженията на българите.

Много българи Ирландия я свързват най-вече със Свети Патрик, Guinness, ирландските пъбове, традиционната музика и красивите зелени пейзажи. Разбира се, и с литературата – Джеймс Джойс, Оскар Уайлд.

През годините Ирландия придоби и друг образ за българите – на страна с добре развита икономика, много възможности за професионална реализация и дом на големи международни компании.

А ако трябва да добавя нещо от личните си впечатления, това е ирландското чувство за хумор – понякога доста пиперливо, с много самоирония и неподражаем начин да погледнеш на живота дори в трудните моменти.

Каква е народопсихологията на ирландите, откривате ли общи черти? Какво искате те да знаят повече за нас, българите?

- Има интересна близост между двата народа. Макар да сме географски далеч, и българите, и ирландците имат силно чувство за национална идентичност, обич към традициите, музиката и фолклора си. И може би точно това е едно от нещата, които ни сближават – умението да пазим корените си, независимо къде живеем.

Иска ми се хората в Ирландия да знаят повече за България и за българите отвъд това, което обикновено виждат или чуват за нас.

България може да е малка по територия държава, но заема важно стратегическо място в Югоизточна Европа и има значима роля в европейската история, култура и съвременен живот. Намираме се на кръстопътя между Европа и Азия – място, където векове наред са се срещали различни цивилизации, народи и култури. Това е оставило своя отпечатък върху нашата история, архитектура, традиции и начин на живот.

България е една от най-старите държави в Европа, със забележителна история и изключително богато културно наследство. Имаме невероятни исторически места, които си заслужава да бъдат посетени – древни градове, тракийски светилища, римски останки, средновековни крепости, манастири и архитектурни резервати. Понякога дори самите ние не осъзнаваме колко много история и красота има в страната ни.

Иска ми се ирландците да опознаят не само българското Черноморие и ски курортите ни, но и места като Велико Търново, Пловдив, Кюстендил, Несебър, Белоградчишките скали, Рилския манастир и много други. Всеки от тези градове и места носи своя история, традиции и неповторим дух.

И разбира се, няма как да не споменем българската маслодайна роза и прочутата Розова долина. Българското розово масло е известно по целия свят и е част от националната ни гордост.

Бих искала да спомена и нещо много интересно – тук, в Ирландия, има хора, които активно популяризират българската маслодайна роза. Те организират срещи и събития, на които представят историята на розопроизводството в България и запознават ирландците с тази наша традиция. Смятам, че това е прекрасен начин да представяме България и нейните богатства пред местната общност.

Иска ми се ирландците да знаят, че България има много образовани, талантливи и успели хора, които се реализират в различни сфери по целия свят.

Бих искала да знаят, че българите не сме просто хора, които са дошли в Ирландия, за да работят и да търсят по-добър живот. Ние сме част от това общество. Работим, създаваме семейства, развиваме бизнеси, участваме в културния и обществения живот и допринасяме за страната, която сме избрали за свой дом.

Иска ми се да познават повече българската култура, нашите традиции, музика, фолклор и обичаи. Да знаят какво е Баба Марта, какво символизира мартеницата, какво е нестинарството или българското хоро.

Но най-вече бих искала да виждат в нас не просто представители на една чужда общност, а хора със своя история, характер, знания и възможности.

Не искам България да бъде познавана само като страната, от която сме тръгнали, а и като страната, с която се гордеем, независимо къде сме избрали да живеем.

Запалени ли са ирландците по екологичния начин на живот? По-здрави ли са от българите?

-В Ирландия има доста силна култура на грижа за околната среда. Хората са насърчавани да рециклират, да разделят отпадъците и да мислят повече за устойчивия начин на живот. Разбира се, и тук има какво да се подобрява.

Що се отнася до това дали ирландците са по-здрави от българите, не бих казала категорично. Това зависи много повече от индивидуалните навици, храненето и физическата активност, отколкото от националността. Ирландия предлага прекрасни възможности за разходки сред природата, а ирландците обичат да прекарват свободното си време навън, когато времето позволява.

Но и българите имаме своите традиции в храненето, природосъобразния начин на живот и активността.

Ако сме в Дъблин, кои места бихте ни препоръчала да видим извън масовия туризъм? А наоколо? Любимите Ви места из Ирландия, където обичате да пътувате?

-Ако някой посети Дъблин, не трябва да се ограничава само до обичайните туристически забележителности. Има много красиви места, които си заслужава да бъдат видени – Iveagh Gardens, Bull Island, St Anne's Park, а също и малките крайбрежни градчета като Dalkey.

Ако има възможност да пътува извън столицата, бих препоръчала задължително Wicklow и Glendalough. Това е място с невероятна природа, езера и планини. Connemara, полуостров Dingle и графство Donegal също са изключително красиви.

Аз самата много обичам да пътувам и да снимам. Всъщност почти всеки уикенд се опитвам да открия някое ново място в Ирландия. Постоянно обикалям из страната, защото за мен фотографията е начин да запазя спомените си от тези пътувания, но и да покажа на други хора колко красива е Ирландия.

Дори след толкова години живот тук продължавам да откривам нови места и да се изненадвам от природата, малките селца, крайбрежните пътища и невероятните гледки. Понякога просто тръгвам нанякъде без особено конкретен план и се оказвам на място, което ме кара да спра, да извадя фотоапарата и просто да се наслаждавам на гледката.

Мисля, че това е една от най-хубавите страни на живота в Ирландия – винаги има още нещо, което можеш да откриеш.

Свикнахте ли с времето в Дъблин?

- С времето човек свиква с времето в Дъблин. Казват, че в Ирландия можеш да преживееш четири сезона в рамките на един ден, и май наистина е така. Тук се научаваш да не чакаш хубавото време, за да излезеш и да се насладиш на деня. Просто взимаш подходящото яке и продължаваш.

Какво са за Вас будителите?

- Будителите не са само хората, чиито имена сме учили в часовете по история. Разбира се, когато говорим за 1 ноември, няма как да не си спомним за Паисий Хилендарски, Васил Левски, Христо Ботев и всички онези личности, които са направили толкова много за България и за съхраняването на българския дух.

Но аз вярвам, че будители има и днес. Просто невинаги ги забелязваме. Това са учителите, които с много търпение и любов учат децата ни на български език и история. Хората, които организират културни събития, пазят традициите ни, събират българите и правят всичко възможно да не губим връзката с родината.

Особено силно усещам това, живеейки в Ирландия. Виждам колко много хора тук работят с желание и отдаденост за българската общност – учители, културни дейци, доброволци, организатори на събития. Всички те по свой начин са съвременни будители.

Смятам, че не е необходимо човек да е известен, за да бъде будител. Понякога е достатъчно да вдъхновиш някого, да му покажеш нещо ново, да събудиш интереса му към България или просто да му помогнеш да не забрави езика и корените си.

За мен 1 ноември е не само повод да си спомним за големите личности от нашето минало, но и да обърнем внимание на хората около нас, които продължават това дело и днес. Защото будителството не е останало в историята. То се случва и сега, всеки ден, благодарение на хората, които не остават безразлични към българското.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков