Луксозното издание, което събира лични истории, спомени и размисли за академичния път на 70 преподаватели от различни факултети, цели да запази живата памет за тези изключителни личности и будители на нашето съвремие, оставили своя академичен отпечатък в историята на университета.

Откъс от текста на проф. д-р Полина Павлишина от Геолого-географски факултет, Катедра „Геология, палеонтология и изкопаеми горива“

Родена съм в София на 15 август 1960 г. Избрах да следвам геология в Софийския университет с много идеализъм, любов към природата и уважение към най-стария и реномиран университет в България. Никога не съм съжалявала за този си избор! Геологията ми даде желаната свобода и независимост, прекрасни студентски години, скъпи колеги и приятели тук, но и по целия свят, възможност за наистина интересна научна работа, преподавателска кариера и признание. Пазя много скъпи спомени от студентските си години. Следването в Геолого-географския факултет (ГГФ) и особено в специалността „Геология“ се отличава не само с лекциите в аудиториите, но и с много теренни практики, в които ни преподаваха не само знания, а също и различен начин на живот, свързан с природата.

За мен особено интересна беше практиката в гр. Елена по палеонтология и стратиграфия, а по-късно и летните експедиции в местността Иракли при Обзор. Прекарвахме продължителни периоди на палатки, работехме на терен и имахме възможност да се учим непосредствено от нашите преподаватели. Така още в трети курс вече имах ясно оформени интереси в областта на палеонтологията и стратиграфията. Завърших успешно магистърска степен в Софийския университет, специалност „Геология“, с професионална квалификация „палеонтолог и стратиграф“. В известен смисъл именно през тези студентски години беше очертан и професионалният път, който следвам и до днес.
Желанието да преподавам винаги е било част от представата ми за професионално развитие. През 1999 г. се завърнах в Софийския университет като главен асистент след успешно издържан конкурс към катедра „Геология, палеонтология и изкопаеми горива“. Преди постъпването си тук вече имах 14 години научна работа в Геологическия институт на БАН. Този период включваше редовна докторантура, успешно защитена докторска степен в областта на кредната палинология, постдокторска специализация в университета в Дармщат, Германия, както и участие в национални и международни научни проекти и конференции.

Тъкмо досегът ми с различни европейски университети затвърди желанието ми да се развивам в академична среда. Харесваха ми динамиката и оживеното ежедневие на университета, постоянният контакт със студентите и най-вече непосредствената обратна връзка, която преподавателят получава по време на лекции и упражнения. И днес твърдо вярвам, че съчетаването на преподавателската и научната работа е витално и стимулиращо! В Университета има няколко скъпи за мен места, които са тясно свързани както с професионалния, така и с личния ми път. На първо място това са аудиториите на специалност „Геология“ в Северното крило на Ректората, в които преподавам и до днес. Те са моето истинско работно място и с тях са свързани безброй часове със студенти, лекции и упражнения по исторична геология, микропалеонтология, палеоекология и геология за студенти от няколко специалности.

Особено място за мен има и Музеят по палеонтология и история на геология – едно от най-красивите пространства в Университета. Той съхранява впечатляващи палеонтоложки колекции, сред които и скелетът на Deinotherium от неогенския период. Музеят има и много лична стойност – именно там още като студентка написах диплом ната си работа. Винаги ще помня и свободния дух в университетския ресторант „Яйцето“, неговата непринудена атмосфера като място за толкова много срещи с колеги, дискусии и приятелства.

Всяка специалност се отличава с преподавателите си. Моите преподаватели бяха наистина будни, ерудирани и широкоскроени и имах привилегията да се учат от тях. Моят будител в Университета беше акад. Тодор Николов. Именно той запали интереса ми към палеонтологията и кредната стратиграфия и впоследствие стана ръководител на дипломната ми работа. Беше блестящ преподавател и учен, който остави след себе си поколения ученици, горди, че са били негови дипломанти. След завършването ми именно той ме насочи към научна работа в областта на микропалеонтологията. Следеше с внимание професионалното ми развитие и научните ми изследвания и ме научи не само на прецизност и космополитност в науката, но и на смелост и широта в преподаването.

Сред университетските ми преподаватели ярко се открояваше и проф. Живко Иванов – учен и преподавател, който даде знания, посока и път в живота на поколения геолози. Благодарна съм на университетските си преподаватели. С част от тях по-късно станахме колеги в катедрата и ни свързват дълги години на професионално и научно сътрудничество, както и приятелство. Добрият университетски преподавател трябва да е личност, да има широки познания и интереси. Трябва да преподава със старателна подготовка, умерена суета, вдъхновение и удоволствие. Не трябва да забравя, че трябва да се бори за любопитството и знанията на студентите, за техния свободен дух и за един академичен манталитет.

С кои свои постижения се гордея най-много? Гордея се с работата си и с всичко, с което съм издигнала престижа на Софийския университет. Това са над 110 научни публикации, повечето в списания с висок квартил и импакт фактор, глави от монографии, ежегодно участие с доклади в престижни международни и национални научни конференции, с ръководените от мен проекти и не на последно място, с избора ми за член (voting member) на Международната подкомисия по кредна стратиграфия (ISCS) за мандат 2024–2029 г. Определено най-голямото ми професионално предизвикателство е било свързано с осигуряването на съвременна микроскопска апаратура, необходима както за преподавателската, така и за научната ми работа.

През последните години работя много активно по интересни и актуални научни изследвания, както и по проекти с отчетлив международен отзвук и значение, които бих искала да останат като част от моето академично наследство. Те са свързани с изучаване и корелация на глобални къснокредни палеоклиматични събития и етажни граници в разрези от Тетиската област на територията на България и Австрия, включително документиране на събития като глобалната океанска аноксия (OAE events) и глобалното отлагане на кредни океански червени пластове (CORBs) в изследваните области. Важна част от настоящите ми изследвания е свързана с най-новите открития на гръбначната палеонтология в България, а именно датирането на новото находище на мезозойски тетраподи при гр. Трън в Западна България. Не на последно място е и работата ми върху стратиграфията и палеогеографските реконструкции на седиментните последователности на о-в Байерс, Антарктида, в рамките на Националната антарктическа програма.

Целият текст е публикуван в книгата „Човешкото богатство на Университета“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“).