По повод Еньовден (24-и юни), една българска притча за Сътворението на света обяснява откога има лечебни билки и треви,
защо те ни помагат, но и защо се разболяваме.
„Сътворението на човека”
С много обич Господ направил големи и малки фигури от глина, но те не отговаряли още на неговите божествени намерения, така че той трябвало да ги разрушава отново и отново. Когато Слънцето започнало да залязва, изведнъж след многото опити му се удало да създаде „средния човек”, с когото бил доволен, така че го оставил на слънце, за да изсъхне. Той така бил вглъбен в работата си, че не забелязал Дявола, който тайно минал покрай него и със завист и ревност огледал произведението.
Дяволът пожелал да развали Божието творение и тайно пробил с пръчка много дупки в човешкото тяло, което било обезобразено за голямо учудване на своя Създател. За да спаси поне външния образ на своето творение, Бог започнал да запълва дупките с треви и билки, накрая загладил тялото с глина и така отново поправил своя човек.
С тревите, с които Бог запълнил някога дупките в тялото, човекът може да лекува някои болести, като вземе точно тези билки, с които било закърпено тялото му.
Оттогава има лечебни билки и треви, но и оттогава чрез Дявола (на немскиLeibhaftige) е втъкана в човека и възможността да се разболява.
( „Сътворението на човека”. От Български приказки, изд. Елена Огнянова, Франкфурт на Майн, 1992 г.)
increase font size
