Епизод 9
Краят на ергенския живот
След смъртта на Джини, Данте и аз си стояхме ергени у дома, а времето ни определено минаваше бавно. На моменти Данте бе единствената ми компания, и прекарваше часове наред в моята спалня. Често му говорех и той ме гледаше с прекрасните изумрудено зелени очи.
Когато исках да изразя нежност към него ползвах полски и чешки:„нуну”/ в превод на полски - „мъниче”/, или Дантечку /умалително на Данте - на чешки/.
Ако исках да му се скарам, както и за малките неща от ежедневието ползвах немския език – „ Aus!” /в превод– Край/, а когато се прибирах у дома му говорех на френски: „Allo mon enfant!, Papa´ est retourne`! „- /в превод „Здравей, моето момче! Татко се върна!”/.
На български се изразявах много рядко, най-често: „Изчезвай оттук!”. Но той не си тръгваше и оставяше край мен.
Въпреки нашия идиличен ергенски живот, аз реших да намеря котешка компания на Данте. Съдбата пак ми се усмихна и ме заведе случайно при една австрийка, която намираше подслон на унгарски бездомни котета във Виена. Веднъж я срещнах на улицата, и видях, че носи едно мъниче, увито така, сякаш е кокошчица. Дадох й малко средства, за да има за храна за другите котета докато им намери нови стопани, и си тръгвах с новата придобивка. Сделката ни бе на улицата, сякаш бяхме бракониери.
Изобщо не знаех как изглежда новото коте и се забързах към къщи. Отварям кошничката и какво да видя: едно малко черно-бяло кълбенце с ужасно големи ушета ме гледаше ококорено.
Данте също погледна с любопитство на новото коте и не прояви никаква ревност.
increase font size
