sanusetsalvus.com

Петък, Окт 25 2019

Ветеринарна медицина

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

, българите в Австрия

Един виенски сладкодумник разказва...

Епизод 5

Късото представление на Азраел

Обичах да играя с Азраел и той да ми носи обратно хвърлените играчки. В един лексикон прочетох, че наричат породата му блупойнт (Blue Point Katze) още „кучешка котка” именно заради тази му наклонност. Хем идваше когато го повикам, хем заради играчките.

И той, подобно на Лили, имаше много силен ловен инстинкт. Само че, котарачето със шарки на пума, бе домошар и бе напълно доволно от плячките, които намираше в моя дом. Той нападаше невинни сака и войнолюбиви шинели, които до пристигането на му в жилището ми, водеха необезпокояван живот в гардеробите.

Негови „жертви” станаха едно красиво виненочервено сако, а после и една бежова жилетка. Как успя да изгризе една дупка в шинела по-голяма от главата му, и до днес се чудя и не мога да си обясня.

Същият този лексикон за котки ми даде отговор и за тази постъпка на Азраел: наричаше се пика (на немски- pica) , т.е – прояждане на плат.

Котарачето много добре се погаждаше с Джини – едно миловидно, но страхливо женско коте, което живееше с него под един покрив. Азраел обичаше да стои в скута ми, и рядко мяукаше. Той беше красив, но дните му бяха помрачени заради несъвършенство на неговата порода.

Забелязах, че котарачето отънява все повече и повече, и че с него става нещо лошо. В един майски ден му откриха генетична болест, която поразява панкреаса. Месеци наред заедно с една приятелка, ветеринарна лекарка от Виена се борихме за него „със зъби и нокти”.

Ситуацията обаче не можеше да се промени, а болестта бе необратима. Той ставаше все по-тъничък и по-тъничък, докато в един есенен ден, едва тригодишен, той ме напусна завинаги.

/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/