По нататък свих по нищо непредполагаща отбивка. Спрях колата. По надолу имаше паркирана каравана. Попитах хората дали ще имат нещо против да бивакувам на около 50-100 метра от тях. Жената ми отвърна:

- Че то да не е наша поляната! 

На един пясъчен нанос от заливната тераса на язовира разпънах палатката. Подготвих се да снимам залеза. От север започна да гърми. Идваше откъм Беглика. Седнах на шалтето. Изядох една вафла и пих малко вода. Наслаждавах се на водния простор, на облаците и на огнената феерия на залеза.

Легнах си по видело. Щом затворих очи, чух първите капки. После се усилиха. И заваля. Може би час и половина. Спях дълбоко.

Въздухът бе чист, кристален и хладен. Чуваше се малък отток почти до утрото.

В 5. 30 часовникът иззвъня. Около 6 ч. реших да стана и да снимам изгрева. Отворих ципа на палатката. Бог бе приготвил изненада. Мъгла. Брегът не се виждаше, а палатката бе само на 10 метра от него. Благодарих и заспах.

Около 8.30 се надигнах. Събрах си такъмите и в мъглата се отправих към Сърница. Там небето се отвори, като по поръчка. Наслаждавах се на слоевете гора, мъгла, вода и небе!

Приказка!

Азарей, 2019