Този път историята ни пренася във Франция.
Български младеж от софийските села от края на 20-те години на 20-и век заминал да учи право в Сорбоната. Там се запознал с една французойка. Чувствата между тях били истински, и логично двойката започнала да мисли за брак.
В началото, младежът бил представен на семейството на момичето. Кандидат-зетят бил харесан от фамилията, които не се противопоставили на връзката му с дъщеря им. Времето минавало, дошло време да обявят и годеж.
Младежът разказвал за България, за обичаите и нравите у нас, за семейството си на своята годеница, а също и на нейните родители. Това събудило любопитството им и те пожелали бъдещите им сватове да им изпратят снимка, да ги видят и поне така да ги познават.
Момчето се съгласило на драго сърце, и написало писмо до баща си с молба да му изпратят хубава семейна снимка, която да покаже на фамилията на годеницата си. Междувременно, той ги информирал, че вече се е сгодил, а също, че и следването му е към края .
Минало известно време, и дългоочакваната снимка от България пристигнала. На нея били двамата: майка му и баща му. Фотото било от времето на тяхната младост. Бащата стоял на хубав стол, а до него, положила ръка на рамото му – майката.
Французите разгледали с любопитство сватбената фотография, одобрили семейството на младежа от България, но малко ги смутил фактът, че бащата е седнал, а съпругата му – стои права (недопустимо във френския етикет).
-„Не е ли малко неучтиво към жената, мъжът да е седнал, а тя да стои права?”, попитал французинът, свикнал на други обноски.
Младежът смутолевил нещо, но тази забележка не попречила на отношенията му с френското семейство и бъдещата му съпруга.
Още на следващия ден момчето написало писмо до баща си, и го упрекнало, че се изложило заради снимката през французите, именно заради избраната поза.
Баща му обаче не му останал длъжен, и понеже бил с пиперлив език, малко по-грубовато му написал в ново писмо следният отговор:
„Сине, на тази снимка сме с майка ти на третия ден след сватбата: Тя не може да седне, а аз не мога да стоя на краката си! „
Историята завършила щастливо. Българският младеж и френската му годеница вдигнали сватба, а младежът останал да живее във Франция.
increase font size
