sanusetsalvus.com

Сряда, Юли 17 2019

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

детството, българите в Австрия Снимки: Личен архив на Юлияна Янкова- Люлия

Ако възрастните не разрушаваха света на децата с добрите си намерения

Разсъжденията са на Юлияна Янкова - валдорфска учителка и журналистка.

Една от основните заблуди в наше време е желанието на децата да се поднесе реалния, истинския свят още "докато са в корема на майките си", условно казано.

Желанието на възрастните непременно и на всяка цена на всеки детски въпрос да дадат конкретен отговор, реалистичен, колкото се може по-близо до действителността, без никаква илюзия, образ или приказка. Без метафора, магия или мечта.

Възрастните масово правят това без да отчитат огромната разлика между това, което представлява и начина, по който мисли детето и това което представлява и начинът, по който мисли възрастния човек.

Когато на детето му се отнеме илюзията на приказката, образа и фантазията, то бива стрисано буквално и фактически в света на възрастните, без да получи никакви въздушни възглавници, парашут или други смекчаващи падането му съоръжения.

То бива запокитено в големия живот без да има никакви здрави устои, които да го хранят, подсилват, спасяват, в които да бяга, да се крие и връща в тях, за да черпи енергия и сили, когато се изправи пред сериозен проблем и истинско изпитание.

Детството е единствената възраст, единствената в живота, в която човек може да получи криле да лети по-нататък, черпейки сили от него, затова то трябва да бъде опазено именно като такова - като детство с много игри и движение, приказки, образи и метафори, феи и гномчета, принцове и принцеси, хали и змейове, (които задължително трябва да бъдат сразени и победени от добрия юнак).

Защото всичко това се превръща в мост между детето и света на възрастните, в който то ще навлезе, когато му е времето, когато е готово за това, но всички тези образи, ще са му създали защитна въздушна възглавница, за да може да не катастрофира пред първия житейски проблем в истинския живот.

Ако дори за миг възрастните разбираха какво рушат, като не отчитат разликата между своето мислене и възприятието на детето, те никога, никога, никога не биха си позволили да говарят на децата по този начин, да обясняват смъртта с всички подброности на физзическата тленност, да им отнемат илюзията за лошия вълк (все едно злото не съществува) и вярата, че могат да бъдат рицари, принцове и принцеси.

Ако възрастните осъзнаваха какво разрушават....

Но те не разбират. Иначе не биха го правили.

Само че след това цялото общество ще трябва да работи за справянето с този, на пръв поглед елементарен проблем, но всъщност доста сериозна психическа травма за децата. Обяснение могат да дадат и психолозите, на които им се налага да лекуват последствията от едно такова неправилно поведение на възрастните в детството на децата им.

Ако дори и за миг родителите разбираха каква е разликата между света на детето и света на възрастните, те бих направили усилието да влязат в детския свят и с начина, по който децата възприемат света, да им обяснят и отговорят на въпросите, без да ги вадят от там, уж, за да ги научат да се справят по-добре в големия свят.

Защото всъщност точно това преждевременно изтръгване от сънното състояние, в което живеят деца, създава зависимости, неусточива психика, страдание от неумението да се справиш с емоциите или проблемите си, защото не ги познаваш и най-лошото - усещането за липса на почва под краката ти, защото някой много отдавна ти е откраднал крилете вместо да ти ги изгради.