Св. Нектарий Егински, митрополит Пентаполски, чудотворец, архипастир, който понесъл неправда с кротост, светецът, пред когото онкоболните се молят за изцеление
На 9 ноември се почита св. Нектарий Егински, един от най-обичаните светци на съвременното православие, митрополит Пентаполски, богослов, проповедник, духовен наставник и дивен чудотворец. Наричан още светецът на Егина, той е познат по целия свят с кротостта, смирението, търпението пред несправедливостта и милосърдието си към страдащите. Неговият живот е свидетелство за особена духовна сила: да понасяш унижението, без да озлобиш сърцето си; да бъдеш отхвърлен от хората, без да се отдалечаваш от Бога; да изгубиш почетното си място, но да не изгубиш призванието си да служиш.
Свети Нектарий се родил на 1 октомври 1846 г. в град Силиврия (днес Силиври), в Източна Тракия, тогава в пределите на Османската империя. При светото Кръщение получил името Анастасий. Родителите му Димос и Мария Кефалас били благочестиви християни, но семейството живеело скромно. Още от детството си Анастасий проявявал силна любов към молитвата, църковния живот и духовното знание. Едва на четиринадесет години заминал за Константинопол, за да работи и да продължи образованието си. Животът му там не бил лек. Налагало му се сам да изкарва прехраната си, без да изоставя желанието си да учи. Въпреки лишенията намирал време за четене и молитва. Стремежът му към духовно образование не бил просто желание за знания, а дълбоко вътрешно призвание. През 1866 г. заминал за остров Хиос, където започнал работа като учител в село Литри. Преподавал на децата, но и сам продължавал да се усъвършенства в познанието на Свещеното Писание и православното богословие. Именно на Хиос постепенно узряло решението му да посвети целия си живот на монашеското служение.
На 7 ноември 1876 г. Анастасий приел монашеско пострижение в манастира „Неа Мони“ на остров Хиос и получил името Лазар. За него това не било оттегляне от света поради разочарование, а съзнателен избор на живот, посветен на Бога, молитвата и служението на ближните. През 1877 г. бил ръкоположен за дякон и получил името Нектарий, с което останал в църковната памет. Благодарение на способностите и усърдието си, както и на подкрепата на благочестиви християни, той продължил образованието си. Следвал в Атинския университет и през 1885 г. завършил Богословския факултет. Още като студент проявил забележителна книжовна активност. Изучил задълбочено догматическото богословие, църковната история и духовното наследство на светите отци. По-късно оставил значително богословско творчество с трудове по догматика, християнска етика, църковна история, пастирско богословие и духовен живот.
През 1886 г. св. Нектарий заминал за Александрия, Египет, където патриарх Софроний Александрийски го приел и ръкоположил за свещеник. Служил в църквата „Св. Николай“ в Кайро, а впоследствие бил възведен в архимандритско достойнство. Служението му се отличавало с ревност, проповеднически дар и особено внимание към благолепието на Божия храм. Той се грижел не само за духовното просвещение на поверените му хора, но и за църковния живот, богослужението и нуждаещите се. Проповедите му привличали множество слушатели, а личното му поведение печелело доверието и обичта на мнозина. На 15 януари 1889 г. бил хиротонисан за митрополит на Пентаполис – древна църковна област в Киренайка, Северна Африка. Така бедният младеж от Тракия, който някога сам се борел за възможността да получи образование, достигнал до високо архиерейско служение. Но именно тук започнало едно от най-тежките изпитания в живота му.
Високото църковно положение на св. Нектарий не му носело спокойствие. Неговата известност, духовно влияние и уважението сред вярващите предизвикали завист и недоброжелателство в определени църковни среди. Срещу него били отправени клеветнически обвинения, свързани с църковното управление и отношенията му с Александрийската патриаршия. През 1890 г. той бил отстранен от служението си в Египет и принуден да напусне Александрия. Обвиненията не получили справедливо разглеждане, а той се оказал лишен от длъжността си и без сигурна материална опора. Това било тежък удар за архиерей, посветил живота си на Църквата. Св. Нектарий обаче не отвърнал на клеветата с клевета, не търсел отмъщение и не позволил на огорчението да го отклони от монашеския му път. Понасял унижението с удивително търпение и продължавал да се уповава на Божия промисъл.
Св. Нектарий се завърнал в Гърция, където първоначално срещнал немалко затруднения. Високият му сан не му осигурявал привилегии, а името му било обременено от обвиненията, разпространени в Александрия. Налагало му се да започне отново, далеч от предишното си положение. През 1891 г. получил назначение за проповедник в Евбея, а впоследствие служел и в областите Фтиотида и Фокида. Там проповядвал Евангелието, посещавал енориите и наставлявал духовно хората. Проповедите му не се отличавали с външна пищност, а с дълбоко познаване на православната вяра и личен пример. Той говорел за любовта, покаянието, смирението и християнската добродетел, които сам въплъщавал в живота си.
През 1894 г. бил назначен за директор на Ризариевото богословско училище в Атина – едно от най-авторитетните духовни учебни заведения в Гърция, подготвящо бъдещи свещенослужители.Заемал тази длъжност четиринадесет години, до 1908 г.
През тези години св. Нектарий продължавал и богословската си дейност. Пишел трудове по догматическо богословие, нравствено учение, църковна история и духовен живот. Сред значимите му произведения били съчиненията, посветени на познанието за Бога, Светата Троица и християнската етика. Той не бил само човек на съзерцателната молитва, но и задълбочен богослов, който се стремял да предаде на Църквата плодовете на духовното и научното си търсене. Именно в този период около него се събрал кръг от благочестиви жени, желаещи да посветят живота си на монашеството. Те виждали в него духовен отец и наставник и го молели да им помогне да създадат монашеска обител.
През 1904 г. св. Нектарий започнал изграждането на женския манастир „Света Троица“ на остров Егина, близо до Атина. Той посветил много сили на това дело, като се грижел както за духовното устройство на бъдещата монашеска общност, така и за материалното изграждане на обителта. През 1908 г. напуснал директорския пост в Ризариевото училище и се установил окончателно на острова. Така започнал последният, но изключително плодотворен период от живота му. В манастира св. Нектарий живеел като истински монах. Молел се, служел, пишел богословски трудове, приемал хората, които идвали при него за духовен съвет, изповядвал и наставлявал сестринството. Не се ограничавал с духовното ръководство.
Сам работел в градината, носел камъни и участвал в строителните дейности. Влагал и лични средства за благоустрояването на обителта. Там особено ясно се разкрило разбирането му за монашеството: не като търсене на почести и отделяне от човешката болка, а като непрестанно служение на Бога и ближния. Манастирът се превърнал в място на молитва, духовно утешение и надежда за мнозина. Хора от различни краища идвали при стареца Нектарий, за да търсят молитвата му. Разпространявали се свидетелства за прозорливостта му, за изцеления след молитвите му и за необикновеното му духовно присъствие. Сред най-известните предания за служението му на Егина било избавянето на острова от продължителна суша. Според църковното предание по неговите молитви Бог изпратил дъжд и спасил местните жители от тежкото изпитание. Така светецът станал особено обичан от островитяните, които започнали да го почитат като свой духовен отец и небесен застъпник.
През есента на 1920 г. здравето на свети Нектарий силно се влошило. Той бил приет в болницата „Аретейон“ в Атина, където прекарал последните си дни. На 8 ноември 1920 г., на 74-годишна възраст, предал духа си на Бога. Така завършил земният път на човек, преживял отхвърляне, клевети, лишения и тежки изпитания, но никога не престанал да служи с любов. Вестта за смъртта му бързо достигнала до Егина и до многобройните хора, които го познавали и обичали. Тялото му било пренесено в манастира „Света Троица“ на остров Егина, където било погребано. Според свидетелствата, запазени в църковното предание, от тялото му се разнасяло благоухание, а при последващото отваряне на гроба било установено необичайното състояние на светите му останки. На 2 септември 1953 г. светите му мощи били извадени от гроба и пренесени за почитание.
Събитието било съпроводено със свидетелства за благоухание, присъствало и в разказите за прославата му. На 20 април 1961 г. Вселенската патриаршия официално причислила св. Нектарий към лика на светиите. Така Църквата потвърдила всеобщата почит към него, разпространила се далеч преди официалната му канонизация. Днес манастирът „Света Троица“ на остров Егина е едно от най-известните поклоннически места в Гърция. В непосредствена близост до него се издига величественият храм „Св. Нектарий“, в който се стичат хиляди поклонници от целия православен свят. Там се съхраняват и почитат светите му мощи. Мястото пази молитвената памет за живота, чудесата и духовното му служение.
Свети Нектарие, ти, който си понесъл клевети и неправда, без да отвърнеш на злото със зло, който си бил отхвърлен от онези, пред които си служил, но не си изгубил любовта си към Бога и хората, чуй молитвите ни! Застъпи се пред Бога за всички, които днес са оклеветени, несправедливо обвинени, унизени или отхвърлени. За онези, добро име на които е помрачено, които не намират сили да се защитят и страдат от чужда злоба. Моли Бога да им даде сили да понесат изпитанието, без да допуснат в сърцата им да се настанят омраза и желание за мъст. Нека правдата възтържествува и онеправданите получат утеха. С особена молитва се обръщаме към теб за онкоболните. Ти сам си преминал през болнично страдание и телесна немощ, а след блажената ти смърт мнозина са свидетелствали за получени по твоите молитви изцеления. Застъпи се за хората, които се борят с тежката болест, преминават през лечение, очакват резултати или се нуждаят от сили да продължат. Моли Бога да благослови лекарите и лечението им, да укрепи болните и да подкрепи близките, които споделят тревогата и болката им. Свети Нектарие, ти не си отвърнал на неправдата с озлобление и не си оставил страдащите без утеха. Помогни ни и ние да запазим вярата си в трудните дни, да не осъждаме прибързано, да не причиняваме болка и да не изоставяме онези, които преминават през изпитание.
© Храм „Св. Архангел Михаил“ - с. Костенец
