Изложбата World Press Photo 2023 във Виена е много интересно събитие, защото тук се виждат снимки от големите кризи на нашето време. В последно време се забелязва тенденцията снимки с чувствително съдържание да не се публикуват.

Много по-често се появяват статии, в които те се описват, но не се показват. Презумпцията е, че трябва едва ли не да се пазят читателите от подобни снимки, затова се остава само на описанието, което журналистът дава. 

Дали е заради Trigger-Warnung (т.е, че от тях може да се върне, съживи травматичен спомен), дали да се пазят децата от въздействието на тези снимки с чувствително съдържание.

Дори снимки от миналото, които символизираха една криза - например момичето от може би най-известната снимка: голо плачещо горящо момиченце бяга от напалмовата атака във Виетнам през юни 1972. Тази снимка на фотографа Ник Ут напоследък също се цензурира. 

Новата чувствителност, която се демонстрира, по-скоро крие суровата сила на снимките, когато става дума за показ и обществено достояние, и подобни снимки могат да се видят на места като World Press Photo. Днес такива снимки обикновено се търсят много дълго и са по-скрити, отколкото порнографията. 

Такива снимки, които преди десетилетия много силно можеха да влияят на политиката дори на цяла държава, днес сякаш са достъпни, само за тези, които упорито искат да стигнат до тях. 

На изложбата World Press Photo Exhibition 2023 във Виена могат да се видят и някои интересни проекти- напр. фотограф, който снима бежанци при пристигането им, и след доста време – месеци, дори години, се интересува какво е станало с тях, правейки нови снимки на човека, сравнявайки го преди и сега. Такива творчески проекти също са възможни в зали като World Press Photo.

Това е така, защото мина времето, когато един фоторепортер можеше да бъде изпратен за дълго в даден регион, за да се запознае обширно с проблема, който снима. Докато сега твърде малко стои на мястото на събитието, и от него се очакват едва ли не същите снимки, когато фоторепортерът бе на мястото на събитието с месеци. 

Някои фотографи дори сами финансират пътуването си, но не могат да се издържат само от този занаят, а имат и друга работа, която им носи сигурни доходи. 

Акцентите в изложбата във Виена са импресиите от войната в Украйна, животът в криза и хората, които я превъзмогват, животът в Иран и много още. От една страна виждаме снимките, които се крият заради чувствително съдържание, а от друга – новини, които не чуваме вече и очакваме голям, драматичен, дори болезнен обрат, но виждаме снимки, които не показват постоянния натиск под който се намира това общество. 

Снимките от Украйна например тук повдигат вечния въпрос- за етиката на фоторепортера да показва толкова лични моменти от живота на един човек: жена, която намира мъртвия си, убит от граната баща, опит да се спаси една бременна жена след като е била тежко ранена при обстрел и т.н, и т.н.

И човек се пита дали фотографът не показва хората в много интимни моменти, по-интимни от голотата? Показани са скръб, хора, които са на края на живота си и се опитват да ги спасят, иначе, това са моменти, които безмилостно се експлоатират в интернет.

Новината ли е по-важна от интимната сфера на индивида? Това са само някои от въпросите на нашето време.

Къде:
WestLicht. Schauplatz für Fotografie
Westbahnstraße 40

Tel. +14186983100
Всеки ден 11 - 19 ч.
Четвъртък изложбата е с удължено работно време- до 21 ч.

Десислав Паяков
Светлана Желева