Повече от два века след създаването й, Моцартовата опера "Вълшебната флейта" не слиза от сцените на големите театри по света. Какво я прави толкова обичана - дали единствено слънчевата Моцартова музика или интересът към либретото на Емануел Шиканедер, надничащо в някои ревниво пазени тайни на Масонството?
За важността на тези неправомерно разкрити тайни говори една от версиите около ранната смърт на Моцарт - отравяне с живак, може би по желание на масонското братство...Версия, която не ми се струва възможна, защото авторът на текста към музиката на Моцарт се разхожда необезпокояван до края на живота си из улиците на красивата австрийска столица...
По-реална ми изглежда лекарската диагноза - тежък плеврит... С разкъсани от нестихващата кашлица гърди, 35 годишният Моцарт през деня пише своята музикална приказка, а през нощта сълзите му тихо капят над недовършения Реквием, сякаш писан за самия него...
А толкова искряща от живот е неговата "Вълшебна флейта" - на пръв поглед просто детска приказка... Но всъщност - алегория, изпълнена с масонски символи... Сюжет, изправил един срещу друг Царицата на Нощта - символ на вечния мрак и
Жрецът на Озирис и Изида - Зарастро - символ на неугасващата светлина.
А между тях - влюбените двойки - принц Тамино и принцеса Памина, както и бъбривият продавач на птици Папагено с неговата Папагена. Те трябва да спечелят любовта си с тежки изпитания - да спазят обета на мълчанието, да преминат през четирите стихии - огън, въздух, вода и земя, рискувайки да изгубят живота си и дори самата любов, за която се борят... Колко много напомнят тези изпитания пътя към Посвещението на бъдещия чирак- масон!
Принц Тамино, придружен от Памина поема рискования път към Светлината, докато, влюбеният в радостите на земния живот Папагено се отказва, защото не всички са родени за блаженството на възвишената Любов и тя не е родена за всички.
Когато в нощта на 30 ти септември 1791 г., на премиерата на операта, облечената в кадифе, брокат и коприна публика в един виенски театър изпада във френетичен възторг, никой не осъзнава, че се е случило чудо. Моцарт е пробудил музика в светлината... "Музика в устата на Бог!" - ще възкликне по- късно Бърнард Шоу, а в нашето време Лучано Павароти ще изрече: "Тази музика не е писана от човек!" Невероятна е звуковата палитра в Моцартова опера!
Сякаш сребристото вълшебство на флейтата буди във вселенски пространства ясния звук на кларинета, интензивния тембър на обоя, искрящите звуци на глокеншпила и лунните мелодии на цигулката... А над оркестъра се издигат гласовете на солистите - от плътната и леко глуха звучност на баса - до искрящите стакати на колоратурния сопран, достигащи шеметната височина от фа на трета октава!
Омаян от Моцартовата музика, Гьоте, който присъства на премиерата решава да напише либрето за продължение на операта! Застанал на диригентския пулт, Моцарт забравя за кратко раздиращата кашлица, която го води към смъртта.
Защото е накарал този влюбен в стила Рококо свят с всичките му розови и небесни панделки, копринени въздишки, раковинки, люлки, покрити с изкуствени цветя и позлатени ангелски крилца да ръкопляска на облечените в музика масонски идеи, които иначе яростно отрича!
"Вълшебната флейта" е своеобразен портрет на Пътя, който човек изминава в търсене на познанието - от хаоса, през суеверието, до проблясъка на разума, устремен към крайната цел, посочена от жреците в края на първото и второто действие:
"Земята да се превърне
в небесно царство,
а хората в богоподобни!"
За да убеди жреците да подложат принц Тамино
на изпитания, Зарастро казва:
"Синът на краля се лута около северната порта на нашия храм и проявява желание да бъде лишен от своята забрадка и да погледне в олтара на Великата Светлина!" Така, според изследователи на тайните учения, той почти точно изрича думи от масонски ритуал...
Освен това ключовото за тайните общества число 3 присъства почти натрапчиво в операта. Три са дамите на Царицата на Нощта, трима са гениите на Храма, които придружават Тамино, трима са жреците, избиращи изпитанията по пътя. Три са храмовете на мъдреца Зарастро...
Но Моцарт се усмихва леко иронично над всичко това, защото само той знае тайни, които публиката няма да научи... Знае защо е придал бутафорен характер на бравурните колоратури, изпълнени от Царицата на Нощта... И защо е употребил забранения дяволски акорд с три цели тона Тритонус, нарушаващ представите за хармония в музиката и то в хора на жреците... Дали това е просто изблик на палав детски смях над всичко в този свят, дори и над идеалите? Само Моцарт знае отговора на този въпрос.
Но той не успява да узнае, че неговата вселенска приказка ще бъде изстреляна в Космоса, включена в златната плоча на програмата "Вояджър" И някъде високо между звездите, Царицата на Нощта ще пее в естествен декор прочутата си Ария. А земните бъбривци Папагено и Папагена ще разкажат на извисените души по колко простичък начин човек може да бъде щастлив на Земята!
Приготвила съм за вас два линка с музика от "Вълшебната флейта":
Ария на Царицата на Нощта
и дует на Папагено и Папагена.
Приятно слушане!
