Една аптека в сърцето на Инсбрук има дълга история. Създадена през далечната 1326 г. от принц Хайнрик , княз на Тирол, тя е лекувала и бедни, и богати. Била е сред първите аптеки в Австрия, разказва „Кронен цайтунг“.
Така започва разказът на д-р Андреас Винклер( Dr. Andreas Winkler), който заедно със своята съпруга са 14-о поколение аптекари, които управляват аптеката.
През 1452 г. тя е купена от италианеца Лудвиг Пиджоли (Ludwig Piglioli) и получава привилегията да бъде придворната аптека на княза.
Прозвището на княза е богатият Зигмунд („Sigmund des Münzreichen“),но въпреки това благородникът не бе толкова състоятелен, и вместо пари той дава на аптекаря разрешителното само той да снабдява княжеския двор и семейството на княза с медикаменти.
Поради близостта до Италия, в градската аптека се въвеждат много медицински новости, открития, практики.
През 1578 г. тя отново сменя собствениците, и преминава в ръцете на Зигмунд Винкелхофер (Sigmund Winkelhofer). Оттук започва историята на фамилията Винкел - собственик на градската аптека от 445 г. През 1637 г. неговата племенница Рахел Бекер (Rachel Becker) свързва живота си с Георг Винклер (Georg Winkler) от Бавария.
Със всяка сватба в рода обаче е било гарантирано не просто съществуването, но и развитието на аптеката, отбелязва д-р Андреас Винклер. Не само това, но и децата избирали да продължат професията на родителите си, както тогава повелявала традицията.
"Професията фармацевт може да се сравни с един занаят", посочва още Винлер. Аптекарят е трябвало също да знае и латински, за да може да изпълнява рецептите.
Сред фармацевтите от фамилията се откроява и името на Лудвиг Винклер (Ludwig Winkler).Той започва да се интересува от история на фармацията- събира различни уреди, хаванчета, теглилки и оставя своеобразен музей на фармацията.
Интересното е, че по време на Втората световна война, през 1943 г. аптеката е разрушена до основи, но подземието в къщата, където е музеят, оцелява непокътнат.
Винклер преживяват различни трудни времена. Фамилията обаче оцелява по време на чумната епидемия, но не само това, през 1611 г. фармацевтът Винклер е носел лек на чумавите.
Д-р Андреас Винклер нарушава семейната традиция и следва история. Но решава въпросът с бъдещето на аптеката, като се оженва за фармацевтката г-жа Моника, която се превръща в Моника Винклер, която управлява аптеката в Инсбрук.
За фамилия Винклер винаги е било важно не просто съществуването на аптеката, но службата на собствениците в полза на болните. Поколения наред те са разнасяли лекарства по домовете, и дори нощем е можело пациентите да събудят аптекаря и да им забърка лекарството от което се нуждаят.
